Лампови шахти, или лампови отвори, се предвиждат понякога вместо обикновени ревизионни шахти през една от тях, тъй като са по-евтини и са достатъчни за наблюдение на протичането на водата в канала, както и за подвеждане на уреда за отпушване на канали. Като се отвори капакът им, вижда се течението на водата. Може също да се употреби лампа, която се спуща в тръбата надолу и се наблюдава през съседната шахта направо или чрез огледало. В повечето случаи според протичането на водата може да се познае дали има някаква нередовност и къде трябва да се търси причината — над или под ламповата шахта. Ако похлупакът е във вид на решетка, такава шахта служи и за вентилация на мрежата. Ламповите шахти се правят от каменинови, бетонни или чугунени тръби с Ф от 15 до 25 см според дълбочината на канала. Похлупакът им /евентуално решетката/ се поставя така, че да не предава направо върху тръбата тежестта на превозните средства, а странично от нея, върху почвата.
Каскадните шахти /шахти с пад/ се прилагат при много стръмен терен, при който, ако се следва естественият наклон на терена, биха се получили много стръмни наклони на каналите и следователно недопустими скорости.
Каскадна шахта се прави и на мястото на присъединението на страничен канал към дълбоко заложен събирател.
Каскадните шахти могат да бъдат с вертикална тръба извън тялото на шахтата /при канали с Ф до 400 мм/, или вътре в самата шахта /при канали с Ф до 250 мм/. Последните имат неудобството, че намаляват работното пространство и създават несгода при отпушване на канали в София и страната.
Височината на пада не трябва да бъде по-голяма от 4,00 м при канали с Ф до 200 мм и не по-голяма от 2,00 м за канали с по-голям диаметър /с Ф от 250 до 400 мм/.
Друг вид каскадни шахти са тези с открито оттичане /в кюнета/ на каналната вода. Те се прилагат по-скоро при тръби с диаметри, по-големи от 400 мм, и при яйцевидни и други профили.